В субботу 10 декабря 2016 г. в церкви Нотр-Дам (местечко Шири-Урскамп) состоялась первая литургия перед главой св. праведной Анны, матери Пресвятой Богородицы. В этом храме эта великая святыня хранится с 1807 г. в результате религиозных погромов « Великой » французской революции. Возглавил богослужение свящ. Николай Никишин, директор Паломнического центра, ему сослужили иерей Иоанн Карагеоргиев, настоятель болгарского прихода, протоиерей Димитрий Сизоненко, настоятель прихода Рождества Христова в г. Антверпене (Бельгия).
Причиной богослужения было воспоминание о чуде Зачатия Пресвятой Богородицы св. прав. Анной (день памяти 22 декабря н. ст.). Сопровождал богослужение детский хор « Сретенье » из Антверпена под руководством Светланы Гущиной, регента храма Рождества Христова в г. Антверпене (Бельгия). После богослужения состоялась праздничная трапеза в приходском зале, предложенная католической общиной.
На 10 декември 2016 година бе отслужена първата православна света литургия пред мощите на света Анна, майката на Пресвета Богородица, които се съхраняват в катедралата на френското градче Шири Урскам, недалеч от Кампиен. Миряни от Белгия и Франция, между които и група от нашата църковна община, се стекоха да се поклонят пред светинята и да се причастят с тялото и кръвта Христови. Тайнство, колкото духовно, толкова и реално и въплътено, поради въплъщението на Спасителя, станало факт благодарение пречиста Дева Мария, родена от света Анна, Неговата баба по плът. В края на светата литургия, огласена от юношеския хор на църквата « Рождество Христово » от гр. Антверпен, отец Николай Никишин, който от дълги години организира поклонически пътувания до православни светини в цяла Франция, подчерта в своето слово помощта, която мощите на света Анна оказват на всички, особенно на бездетните майки, поради факта, че самата тя е приминала пободеносно през това тежко изпитание, надявайки се въпреки всяка надежда и раждайки Майката на всички нас. А Пресвета Богородица, като всяка майка, ни приема водейки ни за ръка към своя единороден Син, въпреки нашето недостойнство и особено тогава когато го осъзнаем, когато видим бездната която ни разделя от Него и в страха си се сгушим в скута и и продължим напред с Нея към Него, въпреки всичко… въпреки нас…
