В день праздника, в субботу 14 октября 2017 г., в кафедральном соборе Нотр-Дам в Шартре, где с IX века поклоняются одной из самых громких православных святынь, Плату (Покрову) Божией Матери, состоялась Божественная литургия.

Возглавил богослужение священник Николай Никишин, директор паломнического центра Корсунской епархии, сослужил иерей Иоанн (Радевич), приход св. Семиона, Болгарская церковь. Собралось около 100 паломников со всех концов Франции.

В своей проповеди священник Николай Никишин, сначала дал исторические аргументы в пользу подлиности святыни, опровергая некоторые смущения паломников перед « огромностью » размеров св. Плата и утверждением, что именно он был на плечах Богородицы во время Благовещения и в этот Плат она завернула роджегося Спасителя.

Но о. Николай сказал, что для нас самое главное, что это святыня являет свою силу и благодать сейчас. И уже за 15 лет православных богослужений мы имеем множество свидетельств чудотворного участия этого материального видимого Покрова, который стал символом заступничества Пресвятой Богородицы в жизни молящихся перед ним паломников.

По окончание литургии был отслужен акафист перед св. Платом. Затем состоялась братская трапеза в зале, предложенном католической общиной собора в Шартре.

Болгарская православная церковная община « Св. Патриарх Евтимий Търновски », Париж
Поклоническо пътуване до покрова на Пресвета Богородица
Автор: Галина Кънева
Снимки: Ивайло Ганчев

На 14 октомври 2017 г. Българската Православна Община “Св. Патриарх Евтимий Търновски” в Париж, с благословението на Западно- и Средно Европейския митрополит Антоний участва, за пореден път, в поклонническото пътуване до град Шартр, Франция, организирано от Руския поклонически център на Корсунска епархия в Париж. Градът, разположен на 80 километра югозападно от Френската столица, бе избран за място на поклонението, тъй като в неговата катедралата се пази покрова на Пресвета Дева: дреха, типична за еврейското общество, наподобяваща шал с необичайни размери – дължина 5 метра и ширина половин метър – която, според църковното предание и исторически източници, е била носена от Св. Богородица. За първи източник на информация за светинята се смята трудът „Слово за пренасяне на честния покров на Богородица във Влахерна“ на Теодор Синкел. Празникът Покров Богородичен (покров означава покривало или защита) възниква през X век и е свързан с видението на св. Андрей Юродиви и неговия ученик Епифаний на Света Богоридица, която се молела за жителите на Константинопол, покривайки ги със своята дреха в знак на защита от нашествието на сарацините.

Поклонническата програма започна със света божествена Литургия, отслужена на църковнославянски, български и френски език от отец Николай Никишин и отец Иван Карагеоргиев в криптата към катедралата, изпълнена с много богомолци, между които шестнадесет наши енориаши и съхраняваща малка частица от поркова.

След литургията бе отслужен акатист във величествения храм пред реликвария пазещ по-голямата част от светата дреха. В проповедта си преди чинопоследованието, отец Иван Карагеоргиев примомни на вярващите, че след Въплъщението Христово и Неговото Възкресение, материята може да бъде проводник на духа. Давайки примери от богослужебния живот на Православната Църква, такива като освещаването на материалния свят посредством осветена вода, преподаваща благодатните дарове на Светия Дух, той подчерта значението на светините до които се е докосвал Спасителя и най-близкия до Него човек – Божията Майка, готова да приеме и утеши под своя покров всички свои осиновени деца, по силата на вярата им в Христа. След молебена отец Николай Никишин напомни историята на пренaсянето на покрова на Св. Богородица в Шартр. Реликвата е подарена на крал Карл Велики от императрицата на Константинопол Ирина и през 876 година е дарена на катедралата на Шартр от Шарл льо Шов, внук на Карл Велики. Освен, чудесата свързани с лични житейски изпитания, той подчерта, че Владичицата е допринасяла, посредством своя покров и за разарешаването на кризисни ситуации на държавно ниво, като например, отблъскването на викингите през X век.

Празникът, станал традиция, спомагаща намирането на нови приятели в Христа и засилването на братските отношения между българската и руската православни общини в Париж, завърши с участие на всички присъстващи в братска трапеза и свободна програма за посещение на града.