В понедельник 19 декабря 2016г., в день памяти Святителя Николая, архиепископа Мирликийского, по благословению преосвященнейшего Нестора, епископа Корсунского (Московский Патриархат) в Базилике Свт. Николая в Сен-Николя де Пор состоится торжественная Литургия св. Иоанна Златоустого.
Сен-Николя де Пор – это небольшая деревня в Лотарингии, ставшая главным центром поклонения Свт. Николаю для христиан Германии, Эльзаса и Лотарингии после перенесения сюда части мощей святого из Бари в 1098 г.
Программа:
Отправление из Парижа: ночью в 01.30 отправление автобуса от храма Трех Святителей.
09.30 Акафист перед мощами св. Николая. Исповедь.
10.00 Литургия св. Иоанна Златоустого.
12.30 Братская трапеза (приносите еду с собой).
Возвращение в Париж: в 20.00 к храму Трех Святителей.
Адрес Базилики:
18, rue Anatole France St.-Nicolas de Port 54210 (12 км от Нанси).
Приглашаются все желающие!
На покрытие расходов для паломников из Парижа – 70 евро (предварительная оплата обязательна).
На 10 декември 2016 година бе отслужена първата православна света литургия пред мощите на света Анна, майката на Пресвета Богородица, които се съхраняват в катедралата на френското градче Шири Урскам, недалеч от Кампиен. Миряни от Белгия и Франция, между които и група от нашата църковна община, се стекоха да се поклонят пред светинята и да се причастят с тялото и кръвта Христови. Тайнство, колкото духовно, толкова и реално и въплътено, поради въплъщението на Спасителя, станало факт благодарение пречиста Дева Мария, родена от света Анна, Неговата баба по плът. В края на светата литургия, огласена от юношеския хор на църквата « Рождество Христово » от гр. Антверпен, отец Николай Никишин, който от дълги години организира поклонически пътувания до православни светини в цяла Франция, подчерта в своето слово помощта, която мощите на света Анна оказват на всички, особенно на бездетните майки, поради факта, че самата тя е приминала пободеносно през това тежко изпитание, надявайки се въпреки всяка надежда и раждайки Майката на всички нас. А Пресвета Богородица, като всяка майка, ни приема водейки ни за ръка към своя единороден Син, въпреки нашето недостойнство и особено тогава когато го осъзнаем, когато видим бездната която ни разделя от Него и в страха си се сгушим в скута и и продължим напред с Нея към Него, въпреки всичко… въпреки нас…




